Да вярвам ли?
А трябваше да се науча много рано,
да не превръщам в дом сърцето си,
понеже там следи останаха
от много, необичащи човеци...
И как да вярвам? (Още вярвам ви.)
На чужди думи, с моите надежди,
дори ядосан, жлъчен и покварен,
все още в мен останала е нежност.
Защото иначе не би те имало.
Не бих те настанил дълбоко в себе си.
Не бих намразил цялото си минало,
ако не знаех, че си бъдещото време.
Сега разбрах какво съм сторил.
На мен. На няколко, обичащи ме хора,
които вместо мен за щастието - моето,
със зъбите и с ноктите се бореха...
Намразих се. И как да те обичам?
Когато след потопът във душата си,
не се научих и на капка безразличие,
а на умиране и болка в тишината...
Не идвайте в дома ми. Не надничайте!
Залостил съм вратата си със брадва.
Научихте ме как да не обичам.
Да обожавам само Ти ми трябваш...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
