31 may 2024, 20:06  

Да възкръсне 

  Poesía » Civil
255 4 5

Светът е полудял от суета,

от лъскави лъжи и гнили думи.

И губим днес човешката душа

в посоки и пространства помежду ни.

 

Зареяна в космични тишини,

из плетките на квантови вселени,

като дервиш Земята се върти

и чезнат бавно спомени и време.

 

Изтляват недосбъднати мечти

в капана на илюзии и догми.

Сърцата ни прегракват да мълчим,

а всеки миг е празен и бездомен.

 

Но там, сред  върволицата от дни,

разпънато безмилостно на кръста,

едно добро, забравено, мълчи

и търпеливо чака да възкръсне.

 

 

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Безжичен, Стойчо, palenka!
  • И четири анжамбмана - чак сега забелязах любимата си литературна фигура!
  • "Изтляват недосбъднати мечти
    в капана на религии и догми."
    Браво!
  • Лирика която пленява с широкия кръгозор на чувствата!
    Поздравления,Мария!
  • Ех, как ми напомни "Ще догоряват залези и хора,
    и спомени, и чувства, и мечти". Браво!
Propuestas
: ??:??