Да възкръсне
Светът е полудял от суета,
от лъскави лъжи и гнили думи.
И губим днес човешката душа
в посоки и пространства помежду ни.
Зареяна в космични тишини,
из плетките на квантови вселени,
като дервиш Земята се върти
и чезнат бавно спомени и време.
Изтляват недосбъднати мечти
в капана на илюзии и догми.
Сърцата ни прегракват да мълчим,
а всеки миг е празен и бездомен.
Но там, сред върволицата от дни,
разпънато безмилостно на кръста,
едно добро, забравено, мълчи
и търпеливо чака да възкръсне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Вергова Все права защищены
