Да заспиваш до мъж, чиито ръце
най-святото с обич в теб да обърнат.
Силни и топли, сякаш вкуса на море,
душата ти нежна в миг да прегърнат.
Да заспиваш до мъж, чийто копнеж
най-светлия пламък с теб да споделя.
Да вярва единствено, (както вярва дете),
в моменти на слабост за своето "Вчера".
Да заспиваш до мъж, чиито очи,
с поглед кристален, рисуват дъгата.
С усмивка посрещнали трудните дни,
ръка в ръка срещу силния вятър.
Да заспиваш до мъж, чиито ръце
над тебе нощем в уплаха треперят.
Силни и топли, сякаш вкуса на море,
най-силния огън със тебе поделят.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
Поздрав Сиянче за хубавия стих!