20 oct 2025, 7:52

Дадох ти сърцето ми

140 0 0

Дадох ти сърцето ми,
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.

Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима,
сред мълчание, което като буря ме зарина.
Вятърът разнесе спомените — всеки вик и всеки зов,
а там, където беше дом, остана само прах,останки от любов.

И все пак... дълбоко, тихо, някъде в мен,
една искра от нежност още живее — съвсем.
Може би не за теб, а за спомена ни на двама,

и че дори разбитото сърце пак има право да пламва...

Но за някой,който няма да се смее на моята сълза...
Някъде нататък в моята бъдеща съдба!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivana Dzhermanska Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...