Дадох ти сърцето ми

Дадох ти сърцето ми,
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.

Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима,
сред мълчание, което като буря ме зарина.
Вятърът разнесе спомените — всеки вик и всеки зов,
а там, където беше дом, остана само прах,останки от любов.

И все пак... дълбоко, тихо, някъде в мен,
една искра от нежност още живее — съвсем.
Може би не за теб, а за спомена ни на двама,

и че дори разбитото сърце пак има право да пламва...

Но за някой,който няма да се смее на моята сълза...
Някъде нататък в моята бъдеща съдба!...