20 окт. 2025 г., 07:52

Дадох ти сърцето ми

139 0 0

Дадох ти сърцето ми,
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.

Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима,
сред мълчание, което като буря ме зарина.
Вятърът разнесе спомените — всеки вик и всеки зов,
а там, където беше дом, остана само прах,останки от любов.

И все пак... дълбоко, тихо, някъде в мен,
една искра от нежност още живее — съвсем.
Може би не за теб, а за спомена ни на двама,

и че дори разбитото сърце пак има право да пламва...

Но за някой,който няма да се смее на моята сълза...
Някъде нататък в моята бъдеща съдба!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ivana Dzhermanska Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...