2 sept 2005, 12:03

Дай ми

  Poesía
1K 0 8
Дай ми! Дай ми звънкия си смях
с трапчинките дето ме влудяват.
Дай ми обичта си, нищо че е грях
все едно дали ще ни простят.

Нека да е истинска и зряла,
като извор да е чиста, да блести,
да прелива в мен, в душата,
да ме носи леко на крилете си.

Преданост и вяра, сили дай ми.
Жарките си устни, нежните ръце,
дай ми красота, лъчи безкрайни,
необятното и шеметно море.

После приказка ми разкажи една.
Нека за неродената мома
и със песен на щурец в нощта
искам кротко до тебе да заспя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...