Дай ми
Дай ми! Дай ми звънкия си смях
с трапчинките дето ме влудяват.
Дай ми обичта си, нищо че е грях
все едно дали ще ни простят.
Нека да е истинска и зряла,
като извор да е чиста, да блести,
да прелива в мен, в душата,
да ме носи леко на крилете си.
Преданост и вяра, сили дай ми.
Жарките си устни, нежните ръце,
дай ми красота, лъчи безкрайни,
необятното и шеметно море.
После приказка ми разкажи една.
Нека за неродената мома
и със песен на щурец в нощта
искам кротко до тебе да заспя.
с трапчинките дето ме влудяват.
Дай ми обичта си, нищо че е грях
все едно дали ще ни простят.
Нека да е истинска и зряла,
като извор да е чиста, да блести,
да прелива в мен, в душата,
да ме носи леко на крилете си.
Преданост и вяра, сили дай ми.
Жарките си устни, нежните ръце,
дай ми красота, лъчи безкрайни,
необятното и шеметно море.
После приказка ми разкажи една.
Нека за неродената мома
и със песен на щурец в нощта
искам кротко до тебе да заспя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
