Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
18 sept 2014, 10:30

Дай ми знак 

  Poesía » De amor
670 0 3

 

 

Скъсаха се струните във мен
и всички птици вече отлетяха,
и няма нито вечер, нито ден,
сама надянах аз иконостаса.


Сама заших тъгата си стаена,
сама, за да не те очаквам,
и никога не ще прошепна с думи
колко съм сама и примирена.


Защото само след потоп се помни
как живи бяха още ветровете,
защото ти, любов, макар несбъдна
пак ще си в мен, дори след дъждовете.


Защото съм и полет, и прокоба,
защото съм и цвете в полумрак,
за да ме имаш ти дори във спомен,
ще те обичам... само дай ми знак.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Образно, силно, обично... просто чудесно!!!
    Браво!!!
  • Мила Жулиета,н.аписала си чудесно стихотворение, макар и предизвикано от болка и разочарование.в него от всякъде прозира любов:"Защото ти, любов, макар несбъдна,
    пак ще си в мен, дори след дъждовете."Една истинска любов, която е готова на саможертва, без егоизъм и е простила всичко.Тя извиква в края: "...и само дай ми знак!"
    Пожелавам очакването ти да се сбъдне и да си много щастлива!
    Поздравявам тъжната ти героиня и добрата поетеса!
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??