18 сент. 2014 г., 10:30

Дай ми знак

Поэзия » Любовная

992 0 3

Скъсаха се струните във мен
и всички птици вече отлетяха,
и няма нито вечер, нито ден,
сама надянах аз иконостаса.

Сама заших тъгата си стаена,
сама, за да не те очаквам,
и никога не ще прошепна с думи
колко съм сама и примирена.

Защото само след потоп се помни
как живи бяха още ветровете,
защото ти, любов, макар несбъдна
пак ще си в мен, дори след дъждовете.

Защото съм и полет, и прокоба,
защото съм и цвете в полумрак,
за да ме имаш ти дори във спомен,
ще те обичам... само дай ми знак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Образно, силно, обично... просто чудесно!!!
Браво!!!

2014-10-17T08:19:02+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Мила Жулиета,н.аписала си чудесно стихотворение, макар и предизвикано от болка и разочарование.в него от всякъде прозира любов:"Защото ти, любов, макар несбъдна,
пак ще си в мен, дори след дъждовете."Една истинска любов, която е готова на саможертва, без егоизъм и е простила всичко.Тя извиква в края: "...и само дай ми знак!"
Пожелавам очакването ти да се сбъдне и да си много щастлива!
Поздравявам тъжната ти героиня и добрата поетеса!

2014-09-19T23:16:02+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Харесах!

2014-09-18T14:17:31+03:00