18.09.2014 г., 10:30 ч.
Дай ми знак
Скъсаха се струните във мен
и всички птици вече отлетяха,
и няма нито вечер, нито ден,
сама надянах аз иконостаса.
Сама заших тъгата си стаена,
сама, за да не те очаквам,
и никога не ще прошепна с думи
колко съм сама и примирена.
Защото само след потоп се помни
как живи бяха още ветровете,
защото ти, любов, макар несбъдна
пак ще си в мен, дори след дъждовете.
Защото съм и полет, и прокоба,
защото съм и цвете в полумрак,
за да ме имаш ти дори във спомен,
ще те обичам... само дай ми знак.
© Жулиета Великова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мила Жулиета,н.аписала си чудесно стихотворение, макар и предизвикано от болка и разочарование.в него от всякъде прозира любов:"Защото ти, любов, макар несбъдна,
пак ще си в мен, дори след дъждовете."Една истинска любов, която е готова на саможертва, без егоизъм и е простила всичко.Тя извиква в края: "...и само дай ми знак!"
Пожелавам очакването ти да се сбъдне и да си много щастлива!
Поздравявам тъжната ти героиня и добрата поетеса! -
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво!!!