13 ago 2021, 17:24  

Даже утре да няма 

  Poesía
365 5 15

Даже утре да няма ни лято, ни пролет, ни есен,

от високо да паднем по гръб в оня пагубен ров,

ще превърна вика от тревога във вяра и песен

и ще легна на скута ти, моя безкрайна любов.

Даже утре да свърши водата и въздухът също,

даже утре да няма ни плод, нито семе, ни храст

ще направя от задух и жажда най-топлата къща,

ще направя от къщата– храм, от секундата–час.

И на пук на оная, които не вярват на нищо

ще превърна в религия тая могъща любов,

дето вечно остава, дори след последна въздишка,

и крилете я носят над онзи най-пагубен ров.

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??