13.08.2021 г., 17:24 ч.  

Даже утре да няма 

  Поезия
367 5 15

Даже утре да няма ни лято, ни пролет, ни есен,

от високо да паднем по гръб в оня пагубен ров,

ще превърна вика от тревога във вяра и песен

и ще легна на скута ти, моя безкрайна любов.

Даже утре да свърши водата и въздухът също,

даже утре да няма ни плод, нито семе, ни храст

ще направя от задух и жажда най-топлата къща,

ще направя от къщата– храм, от секундата–час.

И на пук на оная, които не вярват на нищо

ще превърна в религия тая могъща любов,

дето вечно остава, дори след последна въздишка,

и крилете я носят над онзи най-пагубен ров.

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??