Един дакел – Атаман,

стана мой първи редактор.

На него най се доверявам,

на него единствено поверявам -

нахвърлен още на лист,

всеки свой ръкопис.

А той, важен, стиснал го с лапи,

с носле влажно до подтекста му

                                   чак се потапя,

дълго прислушва го с уши дългоуши,

вперил в него най-прецизния си диоптър -

                                  досущ като доктор.

Накрая:

достойнствата му обстойно измерил,

с остър лай или одобрителен клик,

поставя му най-точната диагноза -

в позата на свръхобективен критик.

... И драснал сух подпис с нокът, ефектно,

коректурите праща

по куриер - Вятъра - директно,

или на боклука,

                          или за печат.