4 февр. 2022 г., 14:53

Дакел - редактор (в памет на Атаман)

384 0 0

Един дакел – Атаман,

стана мой първи редактор.

На него най се доверявам,

на него единствено поверявам -

нахвърлен още на лист,

всеки свой ръкопис.

 

А той, важен, стиснал го с лапи,

с носле влажно до подтекста му

                                   чак се потапя,

дълго прислушва го с уши дългоуши,

вперил в него най-прецизния си диоптър -

                                  досущ като доктор.

 

Накрая:

достойнствата му обстойно измерил,

с остър лай или одобрителен клик,

поставя му най-точната диагноза -

в позата на свръхобективен критик.

 

... И драснал сух подпис с нокът, ефектно,

коректурите праща

по куриер - Вятъра - директно,

или на боклука,

                          или за печат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...