Feb 4, 2022, 2:53 PM

Дакел - редактор (в памет на Атаман)

  Poetry
387 0 0

Един дакел – Атаман,

стана мой първи редактор.

На него най се доверявам,

на него единствено поверявам -

нахвърлен още на лист,

всеки свой ръкопис.

 

А той, важен, стиснал го с лапи,

с носле влажно до подтекста му

                                   чак се потапя,

дълго прислушва го с уши дългоуши,

вперил в него най-прецизния си диоптър -

                                  досущ като доктор.

 

Накрая:

достойнствата му обстойно измерил,

с остър лай или одобрителен клик,

поставя му най-точната диагноза -

в позата на свръхобективен критик.

 

... И драснал сух подпис с нокът, ефектно,

коректурите праща

по куриер - Вятъра - директно,

или на боклука,

                          или за печат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...