19 abr 2007, 10:07

Далеч от него

  Poesía
1.4K 0 3
 

Живея в дни на болка и страдание.

Живея в този грешен свят.

До любовта, докоснала се някога.

И до омраза, и до грях.


Очите си с годините изплакала.

И кръв съм мила от ръцете си.

Дълбоко нараняваха душата ми.

Погребвах мъртво аз сърцето си.


Кървя отвътре, а лицето ми се смее.

Не знам кога светът ми пак се срина.

В мен ангелът се бори да живее,

а дяволът в леглото ми заспива.


Сама на този свят греховен,

под жарко слънце и под звезден огън.

Опитвам се да стигна пак до него.

Опитвам да намеря път към Бога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...