19.04.2007 г., 10:07

Далеч от него

1.4K 0 3
 

Живея в дни на болка и страдание.

Живея в този грешен свят.

До любовта, докоснала се някога.

И до омраза, и до грях.


Очите си с годините изплакала.

И кръв съм мила от ръцете си.

Дълбоко нараняваха душата ми.

Погребвах мъртво аз сърцето си.


Кървя отвътре, а лицето ми се смее.

Не знам кога светът ми пак се срина.

В мен ангелът се бори да живее,

а дяволът в леглото ми заспива.


Сама на този свят греховен,

под жарко слънце и под звезден огън.

Опитвам се да стигна пак до него.

Опитвам да намеря път към Бога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...