19 апр. 2007 г., 10:07

Далеч от него

1.4K 0 3
 

Живея в дни на болка и страдание.

Живея в този грешен свят.

До любовта, докоснала се някога.

И до омраза, и до грях.


Очите си с годините изплакала.

И кръв съм мила от ръцете си.

Дълбоко нараняваха душата ми.

Погребвах мъртво аз сърцето си.


Кървя отвътре, а лицето ми се смее.

Не знам кога светът ми пак се срина.

В мен ангелът се бори да живее,

а дяволът в леглото ми заспива.


Сама на този свят греховен,

под жарко слънце и под звезден огън.

Опитвам се да стигна пак до него.

Опитвам да намеря път към Бога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...