Apr 19, 2007, 10:07 AM

Далеч от него

  Poetry
1.4K 0 3
 

Живея в дни на болка и страдание.

Живея в този грешен свят.

До любовта, докоснала се някога.

И до омраза, и до грях.


Очите си с годините изплакала.

И кръв съм мила от ръцете си.

Дълбоко нараняваха душата ми.

Погребвах мъртво аз сърцето си.


Кървя отвътре, а лицето ми се смее.

Не знам кога светът ми пак се срина.

В мен ангелът се бори да живее,

а дяволът в леглото ми заспива.


Сама на този свят греховен,

под жарко слънце и под звезден огън.

Опитвам се да стигна пак до него.

Опитвам да намеря път към Бога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...