9 jul 2017, 17:39  

Далеч от теб какво ще прегръщам

734 3 14

Далеч от теб какво ще прегръщам?!

                                                  

Тръгвам на път, постоянно пътувам…

Къде си сега, ще дойдеш ли с мен?!

Как с теб отново да се сбогувам?!

Не искам от чувства да съм разорен!

 

Далеч от теб какво ще прегръщам?

Твоята снимка, твоя някоя дреха?

Всеки път при теб се завръщам,

това ли е моята вечна утеха?!

 

Дай ми целувка пътя да стопли,

без теб е дълъг и много студен,

отвътре само спомен ме чопли,

пробождащ, красив, отдалечен!

 

Знаеш ли, утре пак се завръщам?!

Нося и слънце, и вятър на гръб.

На любовта ти как да отвръщам

със сърце преляло от скръб?!

 

А тя, дали е студена и тихо нашепва,

че вечно далеч ще бъда, любима?!

И болка, която душата разцепва

на две, а за нас е така неделима…

 

Моля те, дай ми огън и сили ми дай,

да вярвам, че и днес ме обичаш,

и утре, и вечно, до сетния край,

дай ми всичко, което вечност наричаш!

 

                                                   02.07.2017 г.                     Велин

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Валя! Тъжно е, защото пак бях на път, далеч от нея, от всичко...
  • Тъжно, но за това може би ме докосна. Благодаря ти.
  • Както винаги си мъдър и прав, Гавраил! Благодаря ти за красивия коментар!
  • Любовта освен радост е и изпитание,понякога е мъка,често и страдание..Но си заслужава да я срещнеш онази истинската,неповторимата която ти дарява цяла вечност.
  • Благодаря ти, Албена! Прекрасен ден ти пожелавам!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...