Jul 9, 2017, 5:39 PM  

Далеч от теб какво ще прегръщам

  Poetry » Love
733 3 14

Далеч от теб какво ще прегръщам?!

                                                  

Тръгвам на път, постоянно пътувам…

Къде си сега, ще дойдеш ли с мен?!

Как с теб отново да се сбогувам?!

Не искам от чувства да съм разорен!

 

Далеч от теб какво ще прегръщам?

Твоята снимка, твоя някоя дреха?

Всеки път при теб се завръщам,

това ли е моята вечна утеха?!

 

Дай ми целувка пътя да стопли,

без теб е дълъг и много студен,

отвътре само спомен ме чопли,

пробождащ, красив, отдалечен!

 

Знаеш ли, утре пак се завръщам?!

Нося и слънце, и вятър на гръб.

На любовта ти как да отвръщам

със сърце преляло от скръб?!

 

А тя, дали е студена и тихо нашепва,

че вечно далеч ще бъда, любима?!

И болка, която душата разцепва

на две, а за нас е така неделима…

 

Моля те, дай ми огън и сили ми дай,

да вярвам, че и днес ме обичаш,

и утре, и вечно, до сетния край,

дай ми всичко, което вечност наричаш!

 

                                                   02.07.2017 г.                     Велин

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Валя! Тъжно е, защото пак бях на път, далеч от нея, от всичко...
  • Тъжно, но за това може би ме докосна. Благодаря ти.
  • Както винаги си мъдър и прав, Гавраил! Благодаря ти за красивия коментар!
  • Любовта освен радост е и изпитание,понякога е мъка,често и страдание..Но си заслужава да я срещнеш онази истинската,неповторимата която ти дарява цяла вечност.
  • Благодаря ти, Албена! Прекрасен ден ти пожелавам!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....