27 mar 2007, 9:59

Далеч си...

  Poesía
788 0 3
Далеч си
за да ме прегърнеш, приятелю.
Далеч си
за да видиш болката и отчаянието...

Пращам ти буря
да те целуне вместо мен.
Не се предавай, приятелю,
Алберто ще се върне някой ден...

Помниш ли още
кестените през октомври
и черните застинали коне?
Помниш ли дъха на Алвина
под болярското небе?

Далеч си, приятелю,
за да те почувствам както преди.
Безумно далеч си когато
най-много ме боли.

     21.10.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...