Mar 27, 2007, 9:59 AM

Далеч си...

  Poetry
790 0 3
Далеч си
за да ме прегърнеш, приятелю.
Далеч си
за да видиш болката и отчаянието...

Пращам ти буря
да те целуне вместо мен.
Не се предавай, приятелю,
Алберто ще се върне някой ден...

Помниш ли още
кестените през октомври
и черните застинали коне?
Помниш ли дъха на Алвина
под болярското небе?

Далеч си, приятелю,
за да те почувствам както преди.
Безумно далеч си когато
най-много ме боли.

     21.10.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...