Далеч си...
за да ме прегърнеш, приятелю.
Далеч си
за да видиш болката и отчаянието...
Пращам ти буря
да те целуне вместо мен.
Не се предавай, приятелю,
Алберто ще се върне някой ден...
Помниш ли още
кестените през октомври
и черните застинали коне?
Помниш ли дъха на Алвина
под болярското небе?
Далеч си, приятелю,
за да те почувствам както преди.
Безумно далеч си когато
най-много ме боли.
21.10.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Цветкова Всички права запазени