30 jun 2005, 11:24

Далече

  Poesía
1.4K 0 0
Събирам се в прашинките
полепнали в тънките ти бръчки
и се превръщам в гънка на смеха...
Отразявам се в тънкоструя светлина
по паважа под безбройни стъпки.
Бълнувам че някъде – където и да си
си спомняш някакво начало
началото на “аз и ти”
И тръгваш по едни следи
порязни, в строшено огледало
Тънка струя ... ти вървиш
и газиш смело в кръвта,
но не умееш да кървиш...
Далече си, за да те стигне,
летиш над всяко стъкълце,
в което се раздирам аз.
Да, няма как да разбереш
за болката,
когато неумееш да обичаш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...