23 nov 2022, 10:21  

Далече

  Poesía » Otra
504 0 1

Стягат се всички лимфи.

Не можеш да дишаш,

виждаш прииждащите нимфи.

 

Сърцето ти хвърчи от гнездото 

по-бързо от крила на колибри.

Ушите ти чуват само

отдалечаващия крясък на грифин.

 

Засилил пера към свят невидим,

гдето бдят паметни сили.

И Духа светий семпло се хили

над червения килим,

чийто край се бил разбридил.

 

Но не изтича последната капка

горещо чили

и пред хоризонта остават

само лъскавите колиби,

чиито керемиди

вятъра небрежно е обидил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...