23 нояб. 2022 г., 10:21  

Далече

512 0 1

Стягат се всички лимфи.

Не можеш да дишаш,

виждаш прииждащите нимфи.

 

Сърцето ти хвърчи от гнездото 

по-бързо от крила на колибри.

Ушите ти чуват само

отдалечаващия крясък на грифин.

 

Засилил пера към свят невидим,

гдето бдят паметни сили.

И Духа светий семпло се хили

над червения килим,

чийто край се бил разбридил.

 

Но не изтича последната капка

горещо чили

и пред хоризонта остават

само лъскавите колиби,

чиито керемиди

вятъра небрежно е обидил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...