23.11.2022 г., 10:21  

Далече

500 0 1

Стягат се всички лимфи.

Не можеш да дишаш,

виждаш прииждащите нимфи.

 

Сърцето ти хвърчи от гнездото 

по-бързо от крила на колибри.

Ушите ти чуват само

отдалечаващия крясък на грифин.

 

Засилил пера към свят невидим,

гдето бдят паметни сили.

И Духа светий семпло се хили

над червения килим,

чийто край се бил разбридил.

 

Но не изтича последната капка

горещо чили

и пред хоризонта остават

само лъскавите колиби,

чиито керемиди

вятъра небрежно е обидил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...