20 sept 2007, 23:15

Далече...

  Poesía
554 0 0

Далеч си ТИ сега от мен във тоз живот,

какво направихме със теб, че таз любов

превърна се във прах,

къде отидоха мечти,

всичко си замина с теб!

 

Толкова близо до нашето щастие,

толкова близо до всичко истинско,

но няма път назад

и аз, и ти превърнахме се в блян!

 

Една частица винаги ще бъде с теб,

една частица завинаги до теб,

не ми я връщай,

тя е твоя,

запомни ме като сън,

мен измива ме дъжда пороен!

 

Искам да ТИ кажа сбогом,

но не мога,

понякога те мразя толкова,

колко ТЕ обичам,

не се обръщай,

върви напред.

 

Защо понякога е тъй жестоко,

защо когато мисля си за ТЕБ,

дълбоко в мен пронизва ме сърцето,

но в мъката любов се скрива,

за да изгрее отново пак

и тъй щастлива!

 

В лятото горещо аз ТЕБ намерих,

по-красива и от цвете,

в Лятото горещо ТЕБ загубих,

но все тъй красива и непоклатима,

в мен ще си останеш завинаги,

довиждане, любима!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...