20.09.2007 г., 23:15 ч.

Далече... 

  Поезия
426 0 0

Далеч си ТИ сега от мен във тоз живот,

какво направихме със теб, че таз любов

превърна се във прах,

къде отидоха мечти,

всичко си замина с теб!

 

Толкова близо до нашето щастие,

толкова близо до всичко истинско,

но няма път назад

и аз, и ти превърнахме се в блян!

 

Една частица винаги ще бъде с теб,

една частица завинаги до теб,

не ми я връщай,

тя е твоя,

запомни ме като сън,

мен измива ме дъжда пороен!

 

Искам да ТИ кажа сбогом,

но не мога,

понякога те мразя толкова,

колко ТЕ обичам,

не се обръщай,

върви напред.

 

Защо понякога е тъй жестоко,

защо когато мисля си за ТЕБ,

дълбоко в мен пронизва ме сърцето,

но в мъката любов се скрива,

за да изгрее отново пак

и тъй щастлива!

 

В лятото горещо аз ТЕБ намерих,

по-красива и от цвете,

в Лятото горещо ТЕБ загубих,

но все тъй красива и непоклатима,

в мен ще си останеш завинаги,

довиждане, любима!

© Иван Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??