Далечен

Poesía » De amor

740 0 2

Ти си безкрайно далечен,

но си храм за душата ми.

Спасение си ми!

Ако можехме, само да можехме двамата

с любов да превземем вселената.

Ти ще шепнеш в ухото ми думи заветни,

аз обещания за тебе в песни ще пея.

Но си далечен. Безкрайно далечен.

И обстоятелства ни разделят.

Но нима не може всичко да бъде различно?

Та любовта казват неразрушими прегради руши!

Аз така лудо теб те обичам,

а да обичаш ти мене ще можеш ли?

Автор: Полина Велчова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0