Ти си безкрайно далечен,
но си храм за душата ми.
Спасение си ми!
Ако можехме, само да можехме двамата
с любов да превземем вселената.
Ти ще шепнеш в ухото ми думи заветни,
аз обещания за тебе в песни ще пея.
Но си далечен. Безкрайно далечен.
И обстоятелства ни разделят.
Но нима не може всичко да бъде различно?
Та любовта казват неразрушими прегради руши!
Аз така лудо теб те обичам,
а да обичаш ти мене ще можеш ли?
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
