Ти си безкрайно далечен,
но си храм за душата ми.
Спасение си ми!
Ако можехме, само да можехме двамата
с любов да превземем вселената.
Ти ще шепнеш в ухото ми думи заветни,
аз обещания за тебе в песни ще пея.
Но си далечен. Безкрайно далечен.
И обстоятелства ни разделят.
Но нима не може всичко да бъде различно?
Та любовта казват неразрушими прегради руши!
Аз така лудо теб те обичам,
а да обичаш ти мене ще можеш ли?
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
