Ти си безкрайно далечен,
но си храм за душата ми.
Спасение си ми!
Ако можехме, само да можехме двамата
с любов да превземем вселената.
Ти ще шепнеш в ухото ми думи заветни,
аз обещания за тебе в песни ще пея.
Но си далечен. Безкрайно далечен.
И обстоятелства ни разделят.
Но нима не може всичко да бъде различно?
Та любовта казват неразрушими прегради руши!
Аз така лудо теб те обичам,
а да обичаш ти мене ще можеш ли?
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Всички права запазени