31.07.2018 г., 13:50

Далечен

737 0 2

Ти си безкрайно далечен,

но си храм за душата ми.

Спасение си ми!

Ако можехме, само да можехме двамата

с любов да превземем вселената.

 

Ти ще шепнеш в ухото ми думи заветни,

аз обещания за тебе в песни ще пея.

Но си далечен. Безкрайно далечен.

И обстоятелства ни разделят.

 

Но нима не може всичко да бъде различно?

Та любовта казват неразрушими прегради руши!

Аз така лудо теб те обичам,

а да обичаш ти мене ще можеш ли?

 

Автор: Полина Велчова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...