31 июл. 2018 г., 13:50

Далечен

745 0 2

Ти си безкрайно далечен,

но си храм за душата ми.

Спасение си ми!

Ако можехме, само да можехме двамата

с любов да превземем вселената.

 

Ти ще шепнеш в ухото ми думи заветни,

аз обещания за тебе в песни ще пея.

Но си далечен. Безкрайно далечен.

И обстоятелства ни разделят.

 

Но нима не може всичко да бъде различно?

Та любовта казват неразрушими прегради руши!

Аз така лудо теб те обичам,

а да обичаш ти мене ще можеш ли?

 

Автор: Полина Велчова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...