31 июл. 2018 г., 13:50

Далечен

739 0 2

Ти си безкрайно далечен,

но си храм за душата ми.

Спасение си ми!

Ако можехме, само да можехме двамата

с любов да превземем вселената.

 

Ти ще шепнеш в ухото ми думи заветни,

аз обещания за тебе в песни ще пея.

Но си далечен. Безкрайно далечен.

И обстоятелства ни разделят.

 

Но нима не може всичко да бъде различно?

Та любовта казват неразрушими прегради руши!

Аз така лудо теб те обичам,

а да обичаш ти мене ще можеш ли?

 

Автор: Полина Велчова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....