29 feb 2008, 12:58

Далечна близост

  Poesía » Otra
1K 0 14

Край неродените въздишки на ръцете ти

безтрепетни внезапности се сливат

със никнещите болки под очите ми

и в нищото на времето умират.

 

Седяхме в глухо кино. Не запалих

виновното... на прашните случайности.

Синдромно, без да знаеш, те запазих

в тетрадката на моите безкрайности.

 

Безумно е... И трудно ще си тръгнеш

от мисълта... и разни разкаяния...

И бял кахър не можеш да ми бъдеш,

защото ни събират разстояния...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...