Край неродените въздишки на ръцете ти
безтрепетни внезапности се сливат
със никнещите болки под очите ми
и в нищото на времето умират.
Седяхме в глухо кино. Не запалих
виновното... на прашните случайности.
Синдромно, без да знаеш, те запазих
в тетрадката на моите безкрайности.
Безумно е... И трудно ще си тръгнеш
от мисълта... и разни разкаяния...
И бял кахър не можеш да ми бъдеш,
защото ни събират разстояния...