Feb 29, 2008, 12:58 PM

Далечна близост 

  Poetry » Other
809 0 14

Край неродените въздишки на ръцете ти

безтрепетни внезапности се сливат

със никнещите болки под очите ми

и в нищото на времето умират.

 

Седяхме в глухо кино. Не запалих

виновното... на прашните случайности.

Синдромно, без да знаеш, те запазих

в тетрадката на моите безкрайности.

 

Безумно е... И трудно ще си тръгнеш

от мисълта... и разни разкаяния...

И бял кахър не можеш да ми бъдеш,

защото ни събират разстояния...

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??