Feb 29, 2008, 12:58 PM

Далечна близост

  Poetry » Other
1K 0 14

Край неродените въздишки на ръцете ти

безтрепетни внезапности се сливат

със никнещите болки под очите ми

и в нищото на времето умират.

 

Седяхме в глухо кино. Не запалих

виновното... на прашните случайности.

Синдромно, без да знаеш, те запазих

в тетрадката на моите безкрайности.

 

Безумно е... И трудно ще си тръгнеш

от мисълта... и разни разкаяния...

И бял кахър не можеш да ми бъдеш,

защото ни събират разстояния...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...