Далечното

Poesía » Filosófica

947 3 16

Далечното е чуждо разстояние,

което прави в Космоса пътека.

Сърцето го измерва с обещания,

а разумът – с мечтите на човека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Изпращам ти небесно синя усмивка, цветенце синьо!

2018-10-27T17:56:52+03:00
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

О, да! Разкошна миниатюра, Мари! 💙

2018-10-27T14:06:56+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Обичам и стиховете ти, и коментарите ти, и теб самата, мило момиче! Прегръщам те, Райне!

2018-10-20T09:03:06+03:00
RainaVakova

Като змийска кожа събличам миналото и давам път на разум и сърце...от бъдещето да направят свят, който мечтанията ми да побере
Страхотна си!

2018-10-16T10:20:34+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че се спираш при мен, Дари!
По възраст можеш да ми бъдеш дори внучка и това, че написаното от мен привлича съзнанието ти, означава много.

2018-10-09T17:53:35+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0