Далечното

Поезия » Философска

946 3 16

Далечното е чуждо разстояние,

което прави в Космоса пътека.

Сърцето го измерва с обещания,

а разумът – с мечтите на човека.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Изпращам ти небесно синя усмивка, цветенце синьо!

2018-10-27T17:56:52+03:00
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

О, да! Разкошна миниатюра, Мари! 💙

2018-10-27T14:06:56+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Обичам и стиховете ти, и коментарите ти, и теб самата, мило момиче! Прегръщам те, Райне!

2018-10-20T09:03:06+03:00
RainaVakova

Като змийска кожа събличам миналото и давам път на разум и сърце...от бъдещето да направят свят, който мечтанията ми да побере
Страхотна си!

2018-10-16T10:20:34+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че се спираш при мен, Дари!
По възраст можеш да ми бъдеш дори внучка и това, че написаното от мен привлича съзнанието ти, означава много.

2018-10-09T17:53:35+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0