1 may 2017, 19:29

Дали

  Poesía » Otra
550 3 0

                   (до "великите" поети)

 

               Дали написаните от сърце

               думи, от душа, във редове,

               да са нахвърляни така,

               във празното, във ветрове!

 

               Били сме недостойни, вярно е!

               Неопитни, пишман лаици!

               Дали ще станем някога класици

               или времето и нас ще помете?!

 

               Не знам, но знам едно –

               написаното взехме от сърцето!

               Оставихме го голо и самó

               пред вас да плаче, то горко!

 

               А вие там навъсени, велики

               го гледахте без срам, надменни.

               Забравили какви били сте,

               сега безсмъртни и не тленни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...