1 мая 2017 г., 19:29

Дали

553 3 0

                   (до "великите" поети)

 

               Дали написаните от сърце

               думи, от душа, във редове,

               да са нахвърляни така,

               във празното, във ветрове!

 

               Били сме недостойни, вярно е!

               Неопитни, пишман лаици!

               Дали ще станем някога класици

               или времето и нас ще помете?!

 

               Не знам, но знам едно –

               написаното взехме от сърцето!

               Оставихме го голо и самó

               пред вас да плаче, то горко!

 

               А вие там навъсени, велики

               го гледахте без срам, надменни.

               Забравили какви били сте,

               сега безсмъртни и не тленни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...