1 мая 2017 г., 19:29

Дали

551 3 0

                   (до "великите" поети)

 

               Дали написаните от сърце

               думи, от душа, във редове,

               да са нахвърляни така,

               във празното, във ветрове!

 

               Били сме недостойни, вярно е!

               Неопитни, пишман лаици!

               Дали ще станем някога класици

               или времето и нас ще помете?!

 

               Не знам, но знам едно –

               написаното взехме от сърцето!

               Оставихме го голо и самó

               пред вас да плаче, то горко!

 

               А вие там навъсени, велики

               го гледахте без срам, надменни.

               Забравили какви били сте,

               сега безсмъртни и не тленни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...