19 may 2018, 15:34

Дали?...

566 1 2

Мога ли да си позволя да те харесвам

или да се блъскам в зида на стената,

да продължа ли заплетената си коса да разресвам

или в слана да превърна росата?

 

Да си позволя ли да бъда привлечена

или само да те гледам в огледалото -

като самодива облечена, по сърце отвлечена, но неизречена,

или да срещам ударите на махалото?

 

Мога ли да си позволя да те обичам

или да поставя граница отвесна -

да продължа ли себе си да отричам,

че от таз задача...каква по-лесна?

 

А мога ли да те мразя

или да оплета сламена стълба -

себе си ли да сгазя,

или лавата от чувства да избълвам?

 

Мога ли да бъда искрена

и в роса сланата да превърна, 

в тази - чистата и бистра,

която ще ме плисне като те прегърна?

................................................................................

Но нека да направим размяна...

ти ще ме намираш само в съня си,

аз в чужди очи разпиляна ще застана,

за да не събереш парченцата, а само да ги търсиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Каролина Ташкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за милите думи и че така сте го почувствали, Орионски (Чанко Чанев) Хубав и усмихнат ден!
  • Последните четири реда съвършено описват как бих казал, че ми се изплъзва любовта. Поздравления за умелото въплъщаване на чувството.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...