19.05.2018 г., 15:34

Дали?...

573 1 2

Мога ли да си позволя да те харесвам

или да се блъскам в зида на стената,

да продължа ли заплетената си коса да разресвам

или в слана да превърна росата?

 

Да си позволя ли да бъда привлечена

или само да те гледам в огледалото -

като самодива облечена, по сърце отвлечена, но неизречена,

или да срещам ударите на махалото?

 

Мога ли да си позволя да те обичам

или да поставя граница отвесна -

да продължа ли себе си да отричам,

че от таз задача...каква по-лесна?

 

А мога ли да те мразя

или да оплета сламена стълба -

себе си ли да сгазя,

или лавата от чувства да избълвам?

 

Мога ли да бъда искрена

и в роса сланата да превърна, 

в тази - чистата и бистра,

която ще ме плисне като те прегърна?

................................................................................

Но нека да направим размяна...

ти ще ме намираш само в съня си,

аз в чужди очи разпиляна ще застана,

за да не събереш парченцата, а само да ги търсиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Ташкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи и че така сте го почувствали, Орионски (Чанко Чанев) Хубав и усмихнат ден!
  • Последните четири реда съвършено описват как бих казал, че ми се изплъзва любовта. Поздравления за умелото въплъщаване на чувството.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...