Мога ли да си позволя да те харесвам

или да се блъскам в зида на стената,

да продължа ли заплетената си коса да разресвам

или в слана да превърна росата?

Да си позволя ли да бъда привлечена

или само да те гледам в огледалото -

като самодива облечена, по сърце отвлечена, но неизречена,

или да срещам ударите на махалото?

Мога ли да си позволя да те обичам

или да поставя граница отвесна -

да продължа ли себе си да отричам,

че от таз задача...каква по-лесна?

А мога ли да те мразя

или да оплета сламена стълба -

себе си ли да сгазя,

или лавата от чувства да избълвам?

Мога ли да бъда искрена

и в роса сланата да превърна, 

в тази - чистата и бистра,

която ще ме плисне като те прегърна?

................................................................................

Но нека да направим размяна...

ти ще ме намираш само в съня си,

аз в чужди очи разпиляна ще застана,

за да не събереш парченцата, а само да ги търсиш...