Мога ли да си позволя да те харесвам
или да се блъскам в зида на стената,
да продължа ли заплетената си коса да разресвам
или в слана да превърна росата?
Да си позволя ли да бъда привлечена
или само да те гледам в огледалото -
като самодива облечена, по сърце отвлечена, но неизречена,
или да срещам ударите на махалото?
Мога ли да си позволя да те обичам
или да поставя граница отвесна -
да продължа ли себе си да отричам,
че от таз задача...каква по-лесна?
А мога ли да те мразя
или да оплета сламена стълба -
себе си ли да сгазя,
или лавата от чувства да избълвам?
Мога ли да бъда искрена
и в роса сланата да превърна,
в тази - чистата и бистра,
която ще ме плисне като те прегърна?
................................................................................
Но нека да направим размяна...
ти ще ме намираш само в съня си,
аз в чужди очи разпиляна ще застана,
за да не събереш парченцата, а само да ги търсиш...
© Каролина Колева Все права защищены