kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
25 jun 2006, 0:19  

Дали 

  Poesía
588 0 8

Самотен съм ...

Но, грях ли е това,

да бъдеш сам

и да преливаш

в щедрост,

когато тъмноликата луна,

раздава своето лице

на милиарди

мраморни души,

уви –

със лоени сърца?

 

Аз сам съм...

Но, нали това е миг

в който гузен и пиян,

прибирам се –

окаян романтик, 

разочарован

и разколебан.

 

Но ето...

Татък е завоя,

а после в къщи –

утре, трезв.

 

Дали, ще срещна истината своя

или пък, срещнал съм я,

днес?

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав, много ми хареса!
  • Поздрав!
  • "Течението" Етчи не харесвам!
    Отдавна се научих да вървя.
    Защо тогава пак да се "отплесвам"
    в налудни опити отново да пълзя?
  • Дали ще срещна
    истината своя
    или пък
    срещнал съм я
    днес?

    Хубава поезия! Поздрав Касиус!
    Прекрасен ден
  • Чудесни стихове, Краси!!! Харесва ми как майсторски сменяш стила на писане. Това те прави още по-интересен за четене. Поздрави и приятен ден!!!
  • прекрасен стих!
  • Защо да си добър те плаши
    какво като си мил бе Краси
    Като говориш за творбите наши
    пусни се ти течението да те носи
  • Всички понякога сме разочаровани и разколебани.
    Браво, Краси.
Propuestas
: ??:??