Дали
Самотен съм ...
Но, грях ли е това,
да бъдеш сам
и да преливаш
в щедрост,
когато тъмноликата луна,
раздава своето лице
на милиарди
мраморни души,
уви –
със лоени сърца?
Аз сам съм...
Но, нали това е миг
в който гузен и пиян,
прибирам се –
окаян романтик,
разочарован
и разколебан.
Но ето...
Татък е завоя,
а после в къщи –
утре, трезв.
Дали, ще срещна истината своя
или пък, срещнал съм я,
днес?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
