Самотен съм ...
Но, грях ли е това,
да бъдеш сам
и да преливаш
в щедрост,
когато тъмноликата луна,
раздава своето лице
на милиарди
мраморни души,
уви –
със лоени сърца?
Аз сам съм...
Но, нали това е миг
в който гузен и пиян,
прибирам се –
окаян романтик,
разочарован
и разколебан.
Но ето...
Татък е завоя,
а после в къщи –
утре, трезв.
Дали, ще срещна истината своя
или пък, срещнал съм я,
днес?
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
