Дали
Самотен съм ...
Но, грях ли е това,
да бъдеш сам
и да преливаш
в щедрост,
когато тъмноликата луна,
раздава своето лице
на милиарди
мраморни души,
уви –
със лоени сърца?
Аз сам съм...
Но, нали това е миг
в който гузен и пиян,
прибирам се –
окаян романтик,
разочарован
и разколебан.
Но ето...
Татък е завоя,
а после в къщи –
утре, трезв.
Дали, ще срещна истината своя
или пък, срещнал съм я,
днес?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
